Защо си като дива просякиня,
защо Съдба – заслужих ли го аз?
Който ме стигна, той ме и подмина,
посока търся, ала без компас!
Защо ме разпиля, че да бесувам,
сред луди страсти, в призрачно море?
Накрая, знай, ще трябва да отплувам –
болката от изпросено зове!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados