Съдба – просякиня

Поэзия » Другая

583 4 6

Защо си като дива просякиня,

защо Съдба – заслужих ли го аз?

Който ме стигна, той ме и подмина,

посока търся, ала без компас!

Защо ме разпиля, че да бесувам,

сред луди страсти, в призрачно море?

Накрая, знай, ще трябва да отплувам –

болката от изпросено зове!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

dansyto (Данаил Таков)

Благодаря, Влади! Честита Коледа - желая ти здраве, щастие, нестихващо вдъхновение!

2018-12-26T19:24:28+02:00
dansyto (Данаил Таков)

Всеки има моменти, когато се чувства така! Това е такъв - споделен с вас, откровено. Но това не значи, че сме се предали! Благодарности - Стойчо, Марги, Момчил, Иржи!

2018-12-06T19:43:41+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Каквото и да е никога не проси,Данаиле!Хващаш една посока,колкото и трудна да е и я следваш,само нея защото съдбата я правим ние самите-който има хъс , постига,просто не позволява да го задминават!!

2018-12-06T03:06:19+02:00
vui4oto (Момчил Манов)

Такава философия-
без никакви въпроси-
от мене на момента-
пет звезди "изпроси"...

2018-12-05T14:17:05+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Тъжно...

2018-12-05T12:02:51+02:00