dansyto (Данаил Таков)
804 3686
5 дек. 2018 г., 01:46

Съдба – просякиня 

  Поэзия » Другая
402 4 7

Защо си като дива просякиня,

защо Съдба – заслужих ли го аз?

Който ме стигна, той ме и подмина,

посока търся, ала без компас!

 

Защо ме разпиля, че да бесувам,

сред луди страсти, в призрачно море?

Накрая, знай, ще трябва да отплувам –

болката от изпросено зове!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Влади! Честита Коледа - желая ти здраве, щастие, нестихващо вдъхновение!
  • Много е хубаво, Данаил. Докосна ме силно твоята поезия!
  • Всеки има моменти, когато се чувства така! Това е такъв - споделен с вас, откровено. Но това не значи, че сме се предали! Благодарности - Стойчо, Марги, Момчил, Иржи!
  • Каквото и да е никога не проси,Данаиле!Хващаш една посока,колкото и трудна да е и я следваш,само нея защото съдбата я правим ние самите-който има хъс , постига,просто не позволява да го задминават!!
  • Такава философия-
    без никакви въпроси-
    от мене на момента-
    пет звезди "изпроси"...
  • Тъжно...
  • Такава рана дълго носи болката си!
Предложения
: ??:??