5.12.2018 г., 1:46

Съдба – просякиня

582 4 6

Защо си като дива просякиня,

защо Съдба – заслужих ли го аз?

Който ме стигна, той ме и подмина,

посока търся, ала без компас!

 

Защо ме разпиля, че да бесувам,

сред луди страсти, в призрачно море?

Накрая, знай, ще трябва да отплувам –

болката от изпросено зове!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Влади! Честита Коледа - желая ти здраве, щастие, нестихващо вдъхновение!
  • Всеки има моменти, когато се чувства така! Това е такъв - споделен с вас, откровено. Но това не значи, че сме се предали! Благодарности - Стойчо, Марги, Момчил, Иржи!
  • Каквото и да е никога не проси,Данаиле!Хващаш една посока,колкото и трудна да е и я следваш,само нея защото съдбата я правим ние самите-който има хъс , постига,просто не позволява да го задминават!!
  • Такава философия-
    без никакви въпроси-
    от мене на момента-
    пет звезди "изпроси"...
  • Тъжно...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...