6 ago 2006, 16:51

Съдба (в очакване на еволюцията)

  Poesía
799 0 13

Светът е злобен и не ще прости
за мъничките кълнове добро.
Светът е подъл и ще отмъсти
за всеки стрък с гора от зло.


Но някой ден ще го помоля
за къшей хляб до чашата с любов.
Сега си пожелавам само воля,
а краят е година, име и надслов.


Така е най-добре...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хей,хора,от тези коментари забравихте стиха по-горе.
    На мен ми хареса!!!
    Наистина,форума е мястото!
  • Благодаря ви Джейн, Злати, Румяна и Бистре.
    Поздрави
    Вестин
  • Поздрав, Вестине! Прекрасен е стиха! Аз те разбрах!
  • Въобще предлагам ви, такива, и въобще всякакви спорове, да водим във форума. Нали затова има форум.
    Поздрави!
    Вестин
    (Кофеин
  • Е, пак изпростя, Кристиане. Защо замесваш в тестото ти Вестин. Коментара беше между теб и мен. Аз харесвам как пише Митко, ако ти имаш по-основателни забележки, пиши му в личната поща. Тя е за това.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...