6 ago 2006, 16:51

Съдба (в очакване на еволюцията)

Poesía

798 0 13

Светът е злобен и не ще прости
за мъничките кълнове добро.
Светът е подъл и ще отмъсти
за всеки стрък с гора от зло.

Но някой ден ще го помоля
за къшей хляб до чашата с любов.
Сега си пожелавам само воля,
а краят е година, име и надслов.

Така е най-добре...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

petinka67 (Петя Кръстева)

Хей,хора,от тези коментари забравихте стиха по-горе.
На мен ми хареса!!!
Наистина,форума е мястото!

2006-08-07T01:24:33+03:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Благодаря ви Джейн, Злати, Румяна и Бистре.
Поздрави
Вестин

2006-08-06T23:42:46+03:00
Бисерче (Бистра Малинова)

Поздрав, Вестине! Прекрасен е стиха! Аз те разбрах!

2006-08-06T23:20:13+03:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Въобще предлагам ви, такива, и въобще всякакви спорове, да водим във форума. Нали затова има форум.
Поздрави!
Вестин
(Кофеин

2006-08-06T21:37:18+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Е, пак изпростя, Кристиане. Защо замесваш в тестото ти Вестин. Коментара беше между теб и мен. Аз харесвам как пише Митко, ако ти имаш по-основателни забележки, пиши му в личната поща. Тя е за това.

2006-08-06T20:22:11+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0