6 авг. 2006 г., 16:51

Съдба (в очакване на еволюцията)

801 0 13

Светът е злобен и не ще прости
за мъничките кълнове добро.
Светът е подъл и ще отмъсти
за всеки стрък с гора от зло.


Но някой ден ще го помоля
за къшей хляб до чашата с любов.
Сега си пожелавам само воля,
а краят е година, име и надслов.


Така е най-добре...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хей,хора,от тези коментари забравихте стиха по-горе.
    На мен ми хареса!!!
    Наистина,форума е мястото!
  • Благодаря ви Джейн, Злати, Румяна и Бистре.
    Поздрави
    Вестин
  • Поздрав, Вестине! Прекрасен е стиха! Аз те разбрах!
  • Въобще предлагам ви, такива, и въобще всякакви спорове, да водим във форума. Нали затова има форум.
    Поздрави!
    Вестин
    (Кофеин
  • Е, пак изпростя, Кристиане. Защо замесваш в тестото ти Вестин. Коментара беше между теб и мен. Аз харесвам как пише Митко, ако ти имаш по-основателни забележки, пиши му в личната поща. Тя е за това.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...