6.08.2006 г., 16:51

Съдба (в очакване на еволюцията)

797 0 13

Светът е злобен и не ще прости
за мъничките кълнове добро.
Светът е подъл и ще отмъсти
за всеки стрък с гора от зло.


Но някой ден ще го помоля
за къшей хляб до чашата с любов.
Сега си пожелавам само воля,
а краят е година, име и надслов.


Така е най-добре...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хей,хора,от тези коментари забравихте стиха по-горе.
    На мен ми хареса!!!
    Наистина,форума е мястото!
  • Благодаря ви Джейн, Злати, Румяна и Бистре.
    Поздрави
    Вестин
  • Поздрав, Вестине! Прекрасен е стиха! Аз те разбрах!
  • Въобще предлагам ви, такива, и въобще всякакви спорове, да водим във форума. Нали затова има форум.
    Поздрави!
    Вестин
    (Кофеин
  • Е, пак изпростя, Кристиане. Защо замесваш в тестото ти Вестин. Коментара беше между теб и мен. Аз харесвам как пише Митко, ако ти имаш по-основателни забележки, пиши му в личната поща. Тя е за това.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....