27 jul 2011, 20:15

Съдбата и поетът

  Poesía
952 0 0

 

В търсене на смисъла избягах

и после над реките прелетях.

В черните си кърви се овалях,

надвесен на бездънни бездни бях.

 

Смъртта ми бе красива и жестока,

птица бе с разперени крила.

Макар да бе и силна, синеока

надвесена над радости жена.

 

Понечих да се върна и пропаднах,

понечих да заспя и се смутих.

Заучих що е мир и що е радост

и в новата си роля се родих.

 

Потеглих аз по друм красив и пълен

с надежди, неизказани мечти.

Това, което исках, е бездумен 

да грея над солените води.

 

Умрях и се родих във нова сила,

желание за мъст във мен гори.

Съдбата ми изпрати клонка гнила,

която аз превръщам във лъчи.

 

Запалих бавен огън, той не гасне.

Очите на герои той твори.

Когато поумнея, ще порасна,

тогава ще милея за беди.

 

Сега съм сам и глух, щастлива сянка

на бъдния, творящия човек.

Дали ще мога вечен да остана, 

или ще се скатавам още век?

 

Прошепна ми съдбата да съм силен

и каза ми, бъди голям човек.

Отвърнах ù да ходи да се ш**а, 

ще правя к'вот' си искам, ти да мреш.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...