Jul 27, 2011, 8:15 PM

Съдбата и поетът

  Poetry
944 0 0

 

В търсене на смисъла избягах

и после над реките прелетях.

В черните си кърви се овалях,

надвесен на бездънни бездни бях.

 

Смъртта ми бе красива и жестока,

птица бе с разперени крила.

Макар да бе и силна, синеока

надвесена над радости жена.

 

Понечих да се върна и пропаднах,

понечих да заспя и се смутих.

Заучих що е мир и що е радост

и в новата си роля се родих.

 

Потеглих аз по друм красив и пълен

с надежди, неизказани мечти.

Това, което исках, е бездумен 

да грея над солените води.

 

Умрях и се родих във нова сила,

желание за мъст във мен гори.

Съдбата ми изпрати клонка гнила,

която аз превръщам във лъчи.

 

Запалих бавен огън, той не гасне.

Очите на герои той твори.

Когато поумнея, ще порасна,

тогава ще милея за беди.

 

Сега съм сам и глух, щастлива сянка

на бъдния, творящия човек.

Дали ще мога вечен да остана, 

или ще се скатавам още век?

 

Прошепна ми съдбата да съм силен

и каза ми, бъди голям човек.

Отвърнах ù да ходи да се ш**а, 

ще правя к'вот' си искам, ти да мреш.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...