7 may 2007, 16:08

Съдбата каза...

  Poesía
789 0 1
Не мислих, че имам дългове за плащане,
докато тя не дойде да ми вземе и малкото, което имам.
Каза, че няма да преживея до утре,
но помня, че каза това и вчера.
Каза, че не трябва да мисля за миналото,
дори когато всеки спомен навява болка.
Каза още една лъжа,
лъжа, която чаках до сега...
Крия се зад лъжи,
"Знам колко много боли",
каза тя...
"Знам, че си изгубена зад тази външност,
изгубена - зад хиляди лъжи..."
И всеки път си мисля, че съм сама,
никога не усетила порива на страстта...
и всяка минута е още малко болка,
още малко лъжи и много сълзи...
"Знам колко много боли", каза тя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ДиаНа Щерева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Регистрирах се, за да мога да напиша коментар...Браво! Това е интересно и наистина ми допадна.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...