7 мая 2007 г., 16:08

Съдбата каза...

792 0 1
Не мислих, че имам дългове за плащане,
докато тя не дойде да ми вземе и малкото, което имам.
Каза, че няма да преживея до утре,
но помня, че каза това и вчера.
Каза, че не трябва да мисля за миналото,
дори когато всеки спомен навява болка.
Каза още една лъжа,
лъжа, която чаках до сега...
Крия се зад лъжи,
"Знам колко много боли",
каза тя...
"Знам, че си изгубена зад тази външност,
изгубена - зад хиляди лъжи..."
И всеки път си мисля, че съм сама,
никога не усетила порива на страстта...
и всяка минута е още малко болка,
още малко лъжи и много сълзи...
"Знам колко много боли", каза тя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДиаНа Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Регистрирах се, за да мога да напиша коментар...Браво! Това е интересно и наистина ми допадна.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....