Съдбата на поета
Съдбата на поета
Да можеше поетът да се бори
сам срещу всички греещи очи.
Да можеше неземното да стори,
потънал във тъй земни суети.
Да можеше сърцата да изменя
и да излива чуждата печал
във мрачно, но и леко откровение,
а не във мека и горчива кал.
Поетът знае, че не бива
да гледа в чуждите сърца,
че там - във страст и мъка дива,
умират клетите деца.
Поетът знае, че смирено
и тръпнещо в печал сърце,
ще трябва - леко и студено,
да грейне в Божиите ръце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нико Ников Todos los derechos reservados
