26.04.2008 г., 22:19 ч.

Съдбата на поета 

  Поезия » Философска
559 0 5

Съдбата на поета

 

Да можеше поетът да се бори

сам срещу всички греещи очи.

Да можеше неземното да стори,

потънал във тъй земни суети.


 

Да можеше сърцата да изменя

и да излива чуждата печал

във мрачно, но и леко откровение,

а не във мека и горчива кал.


 

Поетът знае, че не бива

да гледа в чуждите сърца,

че там - във страст и мъка дива,

умират клетите деца.

 

 

      Поетът знае, че смирено

      и тръпнещо в печал сърце,

      ще трябва - леко и студено,

      да грейне в Божиите ръце.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??