rudin (Иван Христов)
865 1445
3 may 2013, 4:30

Съдбата на поета 

  Poesía » Filosófica
380 0 2

Аз не пиша, а просто живея

и стихът ми е пълен с живот

като онзи светлик полилеен

над изгубен и търсен кивот.

 

Аз не дишам. По пътя си грешен

имам въздух за всичките дни

като тази подводница Трешър

дето в дъното още лежи.

 

Аз не ям, а от слънце се храня,

в пещерите тибетски стоя.

Там честта си и вярата браня

и звездите небесни броя.

 

Като сфинкс мълчаливо се вглеждам

в тези днешни и минали дни

и се уча на мъдрост безбрежна

докато някой друг ме смени.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??