Съдбата на поета
Аз не пиша, а просто живея
и стихът ми е пълен с живот
като онзи светлик полилеен
над изгубен и търсен кивот.
Аз не дишам. По пътя си грешен
имам въздух за всичките дни
като тази подводница Трешър
дето в дъното още лежи.
Аз не ям, а от слънце се храня,
в пещерите тибетски стоя.
Там честта си и вярата браня
и звездите небесни броя.
Като сфинкс мълчаливо се вглеждам
в тези днешни и минали дни
и се уча на мъдрост безбрежна
докато някой друг ме смени.
© Иван Христов All rights reserved.
