rudin (Иван Христов)
865 1445
May 3, 2013, 4:30 AM

Съдбата на поета 

  Poetry » Phylosophy
369 0 2

Аз не пиша, а просто живея

и стихът ми е пълен с живот

като онзи светлик полилеен

над изгубен и търсен кивот.

 

Аз не дишам. По пътя си грешен

имам въздух за всичките дни

като тази подводница Трешър

дето в дъното още лежи.

 

Аз не ям, а от слънце се храня,

в пещерите тибетски стоя.

Там честта си и вярата браня

и звездите небесни броя.

 

Като сфинкс мълчаливо се вглеждам

в тези днешни и минали дни

и се уча на мъдрост безбрежна

докато някой друг ме смени.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??