Съдбата на поета

rudin (Иван Христов)
865 1445

3 мая 2013 г., 04:30

Поэзия » Философская

381 0 2

Аз не пиша, а просто живея

и стихът ми е пълен с живот

като онзи светлик полилеен

над изгубен и търсен кивот.

Аз не дишам. По пътя си грешен

имам въздух за всичките дни

като тази подводница Трешър

дето в дъното още лежи.

Аз не ям, а от слънце се храня,

в пещерите тибетски стоя.

Там честта си и вярата браня

и звездите небесни броя.

Като сфинкс мълчаливо се вглеждам

в тези днешни и минали дни

и се уча на мъдрост безбрежна

докато някой друг ме смени.