28 jun 2019, 10:05
Съдбата на валкирия
Бял люляк нежно охранява
спящата валкирия до своя меч.
Тя да открие обич се надява
от родните земи далеч.
Заклела се е да си върне онзи,
когото й отвлякоха с омайно биле.
Ала в живота няма само рози,
по пътя с несгоди са й нужни сили.
Край нея кротко се разхожда
любимият й верен кон.
Над всички слънцето захожда
в облаци от кървав небосклон...
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Валкирия? Жената- воин на съдбата...
-
Интересна идея! Хареса ми! Поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Тези редове преди време драснах набързо, впечатлен от "Проклятието на пръстена" и вероятно може да станат по-добри. Но аз избягвам да редактирам, приемайки, че стиховете трябва да са само и единствено огледало на възникнали чувства!