ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
Jun 28, 2019, 10:05 AM

Съдбата на валкирия 

  Poetry » Other
332 2 3

Бял люляк нежно охранява

спящата валкирия до своя меч.

Тя да открие обич се надява

от родните земи далеч.

 

Заклела се е да си върне онзи,

когото й отвлякоха с омайно биле.

Ала в живота няма само рози,

по пътя с несгоди са й нужни сили.

 

Край нея кротко се разхожда

любимият й верен кон.

Над всички слънцето захожда

в облаци от кървав небосклон...

© Вили Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за отбиването при мен за да ме четете! Благодаря и за оставените коментари!
    Тези редове преди време драснах набързо, впечатлен от "Проклятието на пръстена" и вероятно може да станат по-добри. Но аз избягвам да редактирам, приемайки, че стиховете трябва да са само и единствено огледало на възникнали чувства!
  • Валкирия? Жената- воин на съдбата...
  • Интересна идея! Хареса ми! Поздравления!
Random works
: ??:??