28.06.2019 г., 10:05 ч.
Съдбата на валкирия
Бял люляк нежно охранява
спящата валкирия до своя меч.
Тя да открие обич се надява
от родните земи далеч.
Заклела се е да си върне онзи,
когото й отвлякоха с омайно биле.
Ала в живота няма само рози,
по пътя с несгоди са й нужни сили.
Край нея кротко се разхожда
любимият й верен кон.
Над всички слънцето захожда
в облаци от кървав небосклон...
© Вили Тодоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Валкирия? Жената- воин на съдбата...
-
Интересна идея! Хареса ми! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Тези редове преди време драснах набързо, впечатлен от "Проклятието на пръстена" и вероятно може да станат по-добри. Но аз избягвам да редактирам, приемайки, че стиховете трябва да са само и единствено огледало на възникнали чувства!