Съдбата на валкирия
Бял люляк нежно охранява
спящата валкирия до своя меч.
Тя да открие обич се надява
от родните земи далеч.
Заклела се е да си върне онзи,
когото й отвлякоха с омайно биле.
Ала в живота няма само рози,
по пътя с несгоди са й нужни сили.
Край нея кротко се разхожда
любимият й верен кон.
Над всички слънцето захожда
в облаци от кървав небосклон...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
