koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
22 mar 2017, 9:01

Съдбата забодена 

  Poesía » Otra
260 3 5

Какво за себе си да кажа?

Дали за скръб, за радост и печал...

И за любов ли да разкажа,

до нея дето все съм си клечал?

 

Вървях напред и все го чаках

най-важния в живота светъл миг.

Вървях и чаках, даже плаках

за моя светъл, Боже, ден велик.

 

Но дните идваха си сиви,

сърдити  – даже мрачни, като гроб.

И в часовете си лъжливи

притискаха и белия ми дроб.

 

А аз на изгрева залагах

и вечер сънен картите редях.

Жалони в пътя си полагах,

но светъл миг в живота не видях.

 

Минава в сиво всяка дата,

а вечерите са една мъгла.

Не си харесвам аз съдбата,

забодена отдавна на игла...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много красиво произведение! Винаги успявате да ме заплените с думите си! Всяка дума изживях и я почувствах и мога да кажа, поклон пред човека изживял и почувствал това! Поздравления за написаното! И поздрави!
  • Благодаря, Стойчо! Понеже в стихотворението има определена самоирония, ти имаш право
    да се причисли към раздела "Хумор и сатира". Аз ще дси го прехвърля в папката за хумористичните стихове.
    Благодаря, Еси! Благодаря, Пепи! Радвам се, че харесахте! Поздрави!
  • Хареса ми тази самоирония! Поздрави!
  • Харесах и оценявам високо! Поздрави!
  • Коле,защо не причисли стихотворението към"хумористични"?Успех!
Propuestas
: ??:??