22.03.2017 г., 9:01 ч.

Съдбата забодена 

  Поезия » Друга
318 3 5
Какво за себе си да кажа?
Дали за скръб, за радост и печал...
И за любов ли да разкажа,
до нея дето все съм си клечал?
Вървях напред и все го чаках
най-важния в живота светъл миг.
Вървях и чаках, даже плаках
за моя светъл, Боже, ден велик.
Но дните идваха си сиви,
сърдити – даже мрачни, като гроб.
И в часовете си лъжливи
притискаха и белия ми дроб. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??