Съдбата забодена

Mar 22, 2017, 9:01 AM

Poetry » Other

223 3 5

Какво за себе си да кажа?

Дали за скръб, за радост и печал...

И за любов ли да разкажа,

до нея дето все съм си клечал?

Вървях напред и все го чаках

най-важния в живота светъл миг.

Вървях и чаках, даже плаках

за моя светъл, Боже, ден велик.

Но дните идваха си сиви,

сърдити – даже мрачни, като гроб.

И в часовете си лъжливи

притискаха и белия ми дроб.

А аз на изгрева залагах

и вечер сънен картите редях.

Жалони в пътя си полагах,

но светъл миг в живота не видях.

Минава в сиво всяка дата,

а вечерите са една мъгла.

Не си харесвам аз съдбата,

забодена отдавна на игла...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tanita21 (Татяна Василева)

2017-03-23T19:11:51+02:00

Много красиво произведение! Винаги успявате да ме заплените с думите си! Всяка дума изживях и я почувствах и мога да кажа, поклон пред човека изживял и почувствал това! Поздравления за написаното! И поздрави!
koli4a (Никола Апостолов)

2017-03-22T18:33:26+02:00

Благодаря, Стойчо! Понеже в стихотворението има определена самоирония, ти имаш право
да се причисли към раздела "Хумор и сатира". Аз ще дси го прехвърля в папката за хумористичните стихове.
Благодаря, Еси! Благодаря, Пепи! Радвам се, че харесахте! Поздрави!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-03-22T13:17:37+02:00

Хареса ми тази самоирония! Поздрави!
Веси_Еси (Еси)

2017-03-22T11:07:05+02:00

Харесах и оценявам високо! Поздрави!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-22T10:44:13+02:00

Коле,защо не причисли стихотворението към"хумористични"?Успех!