Съдби, отнесени от вятъра

На мен се пада честта да изкова съдбата си
и годината ми е абсолютно хаотична,
всеки ден е различен
и времето се променя.
И когато задуха вятърът
срутва се всичко построено.

От сезоните само на лятото му е позволено
да бъде хаотично,
понеже му отива и е толкова красиво.
Дните в него са толкова безбройни и изобилни,
каквото е и разнообразието от плодове тогава.

Топло ми е. Подстригах си косата.
Ползвам черешите за нови обици.
Устните ми са почервенели не от червило,
а от ягоди.
Когато се усмихвам,
бузите ми приличат на праскови.

Не вали и почвата съхне.
Цветята на терасата увехнаха,
защото дори за тях не мога да се погрижа
и същият този вятър, който руши моя живот,
сега отскубва изсъхналите листа на тези цветя
и променя чужди животи.