Jun 17, 2025, 2:23 PM

Съдби, отнесени от вятъра

208 0 0

На мен се пада честта да изкова съдбата си
и годината ми е абсолютно хаотична,
всеки ден е различен
и времето се променя.
И когато задуха вятърът
срутва се всичко построено.

От сезоните само на лятото му е позволено
да бъде хаотично,
понеже му отива и е толкова красиво.
Дните в него са толкова безбройни и изобилни,
каквото е и разнообразието от плодове тогава.

Топло ми е. Подстригах си косата.
Ползвам черешите за нови обици.
Устните ми са почервенели не от червило,
а от ягоди.
Когато се усмихвам,
бузите ми приличат на праскови.

Не вали и почвата съхне.
Цветята на терасата увехнаха,
защото дори за тях не мога да се погрижа
и същият този вятър, който руши моя живот,
сега отскубва изсъхналите листа на тези цветя
и променя чужди животи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Iliyana Nikolova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...