17.06.2025 г., 14:23

Съдби, отнесени от вятъра

210 0 0

На мен се пада честта да изкова съдбата си
и годината ми е абсолютно хаотична,
всеки ден е различен
и времето се променя.
И когато задуха вятърът
срутва се всичко построено.

От сезоните само на лятото му е позволено
да бъде хаотично,
понеже му отива и е толкова красиво.
Дните в него са толкова безбройни и изобилни,
каквото е и разнообразието от плодове тогава.

Топло ми е. Подстригах си косата.
Ползвам черешите за нови обици.
Устните ми са почервенели не от червило,
а от ягоди.
Когато се усмихвам,
бузите ми приличат на праскови.

Не вали и почвата съхне.
Цветята на терасата увехнаха,
защото дори за тях не мога да се погрижа
и същият този вятър, който руши моя живот,
сега отскубва изсъхналите листа на тези цветя
и променя чужди животи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iliyana Nikolova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...