17 июн. 2025 г., 14:23

Съдби, отнесени от вятъра

207 0 0

На мен се пада честта да изкова съдбата си
и годината ми е абсолютно хаотична,
всеки ден е различен
и времето се променя.
И когато задуха вятърът
срутва се всичко построено.

От сезоните само на лятото му е позволено
да бъде хаотично,
понеже му отива и е толкова красиво.
Дните в него са толкова безбройни и изобилни,
каквото е и разнообразието от плодове тогава.

Топло ми е. Подстригах си косата.
Ползвам черешите за нови обици.
Устните ми са почервенели не от червило,
а от ягоди.
Когато се усмихвам,
бузите ми приличат на праскови.

Не вали и почвата съхне.
Цветята на терасата увехнаха,
защото дори за тях не мога да се погрижа
и същият този вятър, който руши моя живот,
сега отскубва изсъхналите листа на тези цветя
и променя чужди животи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Iliyana Nikolova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...