Съдби реални

14 nov 2007, 0:01

Poesía

558 0 2

Събуждаш ли се през нощта,
уплашен от полъха на скръбта,
сънувал пак кошмари безкрайни,
с души - шепнещи тайни...

Чуваш ли звука на тишината,
скрит някъде във тъмнината?
Виждаш ли образа потаен,
гледаш, от съня замаян...

Заспиваш пак от живота уморен,
очакваш с нетърпение новия ден...
Сънуваш пак кошмари безкрайни,
не виждаш ли, това са съдби реални!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.