Събуждаш ли се през нощта,
уплашен от полъха на скръбта,
сънувал пак кошмари безкрайни,
с души - шепнещи тайни...
Чуваш ли звука на тишината,
скрит някъде във тъмнината?
Виждаш ли образа потаен,
гледаш, от съня замаян...
Заспиваш пак от живота уморен,
очакваш с нетърпение новия ден...
Сънуваш пак кошмари безкрайни,
не виждаш ли, това са съдби реални!
© ДиаНа Щерева Всички права запазени
Дали е нереално, аз не знам..но много ми хареса!