Събуждаш ли се през нощта,
уплашен от полъха на скръбта,
сънувал пак кошмари безкрайни,
с души - шепнещи тайни...
Чуваш ли звука на тишината,
скрит някъде във тъмнината?
Виждаш ли образа потаен,
гледаш, от съня замаян...
Заспиваш пак от живота уморен,
очакваш с нетърпение новия ден...
Сънуваш пак кошмари безкрайни,
не виждаш ли, това са съдби реални!
© ДиаНа Щерева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
