24 ene 2010, 15:37

Съдбовна ирония

  Poesía
673 0 0

Не съм за тоя свят -
звучи като ехо безкрайно в главата.
Какво търся сред сбирщина глупаци -
битието им се състой в бутилка ром.
Те са луди, арогантни циркаджии,
а ти проклинаш трезвостта
сред тази сбирщина простаци.
Те те нараняват, оскърбяват и бликат сълзи.
За такъв живот ли си някога мечтал?
Но какво ще кажеш да избягаш
някъде накрай света,
място, което човекът не е осквернил.
Но защо ти трябва да плащаш нечий дълг,
защо да отстъпваш пред глутница глупаци.
Защо ли? - защото тази тумба завладя света
и направи всичко грозно-модно,
Но ти не си такъв,
а индивидуалистът - той е жертва и самотник,
с тежък кръст около врата.
Но не! Предпочитам като кукувица да умра
и да имам своето сърце и лице чисти,
отколкото да стана марионетка,
машина програмирана за злодеяния и разврат.
Ах, какъв маскарад...
Напускам!
Аз не съм такава,
наситих се на съдбовна ирония.
Самота и нито човек повече!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...