24.01.2010 г., 15:37

Съдбовна ирония

672 0 0

Не съм за тоя свят -
звучи като ехо безкрайно в главата.
Какво търся сред сбирщина глупаци -
битието им се състой в бутилка ром.
Те са луди, арогантни циркаджии,
а ти проклинаш трезвостта
сред тази сбирщина простаци.
Те те нараняват, оскърбяват и бликат сълзи.
За такъв живот ли си някога мечтал?
Но какво ще кажеш да избягаш
някъде накрай света,
място, което човекът не е осквернил.
Но защо ти трябва да плащаш нечий дълг,
защо да отстъпваш пред глутница глупаци.
Защо ли? - защото тази тумба завладя света
и направи всичко грозно-модно,
Но ти не си такъв,
а индивидуалистът - той е жертва и самотник,
с тежък кръст около врата.
Но не! Предпочитам като кукувица да умра
и да имам своето сърце и лице чисти,
отколкото да стана марионетка,
машина програмирана за злодеяния и разврат.
Ах, какъв маскарад...
Напускам!
Аз не съм такава,
наситих се на съдбовна ирония.
Самота и нито човек повече!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...