Съдбовна ирония

Не съм за тоя свят -
звучи като ехо безкрайно в главата.
Какво търся сред сбирщина глупаци -
битието им се състой в бутилка ром.
Те са луди, арогантни циркаджии,
а ти проклинаш трезвостта
сред тази сбирщина простаци.
Те те нараняват, оскърбяват и бликат сълзи.
За такъв живот ли си някога мечтал?
Но какво ще кажеш да избягаш
някъде накрай света,
място, което човекът не е осквернил.
Но защо ти трябва да плащаш нечий дълг,
защо да отстъпваш пред глутница глупаци.
Защо ли? - защото тази тумба завладя света
и направи всичко грозно-модно,
Но ти не си такъв,
а индивидуалистът - той е жертва и самотник,
с тежък кръст около врата.
Но не! Предпочитам като кукувица да умра
и да имам своето сърце и лице чисти,
отколкото да стана марионетка,
машина програмирана за злодеяния и разврат.
Ах, какъв маскарад...
Напускам!
Аз не съм такава,
наситих се на съдбовна ирония.
Самота и нито човек повече!