15 sept 2021, 13:10

Съдбовна поема

671 0 0

Понякога нещата просто случват се така,

захванеш ли се с нещо то се получава.

Протегната от небесата спуска се ръка,

нагоре дърпа те, в дела те поучава.

 

Тогава казва се, че имаш ти успех,

житейски, личен и професионален.

Сега е време просто да благодариш,

молитва в храма ще е жест официален.

 

Защото ще ти кажат, имаш ти късмет,

по твоята пътека никога не срещна пречка.

Ще ти завидят някои, че движиш се напред,

а друг се мъчи, но го спира всяка клечка.

 

Не го ли сториш просто ще сгрешиш,

а лесно гладкия ти път ще стане стръмен.

От теб зависи как животът ти ще продължи,

тъй светъл чист спокоен както беше до сега,

или тънлив и тежък в мрак потънал тъмен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...