15.09.2021 г., 13:10

Съдбовна поема

672 0 0

Понякога нещата просто случват се така,

захванеш ли се с нещо то се получава.

Протегната от небесата спуска се ръка,

нагоре дърпа те, в дела те поучава.

 

Тогава казва се, че имаш ти успех,

житейски, личен и професионален.

Сега е време просто да благодариш,

молитва в храма ще е жест официален.

 

Защото ще ти кажат, имаш ти късмет,

по твоята пътека никога не срещна пречка.

Ще ти завидят някои, че движиш се напред,

а друг се мъчи, но го спира всяка клечка.

 

Не го ли сториш просто ще сгрешиш,

а лесно гладкия ти път ще стане стръмен.

От теб зависи как животът ти ще продължи,

тъй светъл чист спокоен както беше до сега,

или тънлив и тежък в мрак потънал тъмен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...