8 ene 2008, 8:55

Съдбовна тайна

  Poesía
1.6K 0 9

СЪДБОВНА  ТАЙНА

 

Докога ще бъда тук?!

Докога?! Съдбовна тайна.

Следвам бавно своя път,

чака спирката незнайна.

И добре, и зле живях...

Падах, ставах и мечтах.

Всичко в мен се промени,

но сърцето - не! Уви!

То не иска да приеме

съвестта ми да задреме,

услужливо да мълчи,

пред мерзавци да пълзи...

Казват, прошката лекува,

ала болката будува.

И пътува все със мен

в днешния ми труден ден.

С мен към спирката незнайна.

Докога?! Съдбовна тайна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Велчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...