Jan 8, 2008, 8:55 AM

Съдбовна тайна

  Poetry
1.6K 0 9

СЪДБОВНА  ТАЙНА

 

Докога ще бъда тук?!

Докога?! Съдбовна тайна.

Следвам бавно своя път,

чака спирката незнайна.

И добре, и зле живях...

Падах, ставах и мечтах.

Всичко в мен се промени,

но сърцето - не! Уви!

То не иска да приеме

съвестта ми да задреме,

услужливо да мълчи,

пред мерзавци да пълзи...

Казват, прошката лекува,

ала болката будува.

И пътува все със мен

в днешния ми труден ден.

С мен към спирката незнайна.

Докога?! Съдбовна тайна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Велчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...