8.01.2008 г., 8:55 ч.

Съдбовна тайна  

  Поезия
1014 0 9

СЪДБОВНА  ТАЙНА

 

Докога ще бъда тук?!

Докога?! Съдбовна тайна.

Следвам бавно своя път,

чака спирката незнайна.

И добре, и зле живях...

Падах, ставах и мечтах.

Всичко в мен се промени,

но сърцето - не! Уви!

То не иска да приеме

съвестта ми да задреме,

услужливо да мълчи,

пред мерзавци да пълзи...

Казват, прошката лекува,

ала болката будува.

И пътува все със мен

в днешния ми труден ден.

С мен към спирката незнайна.

Докога?! Съдбовна тайна...

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих!
  • Ех...че е хубаво , мила Лили...
    наистина съдбовна тайна...
    прекрасен стих.с много обич за теб.
  • Прекрасен стих, Лили, мъдър, талантливо списан, прекрасно сърце...Браво!!!
  • "Казват, прошката лекува,

    ала болката будува.

    И пътува все със мен

    в днешния ми труден ден."

    Прекрасно!

  • Прекрасно е! Браво!
  • Има я съдбовната тайна за всеки от нас.Прекрасно се изразяваш!Поздрав от мен.
  • След чудните детски стихчета, това ми прозвуча много отрезвително и силно! Страхотен стих, Лили!
    Поздравлявам те!
  • чудесен стих!!!!!!!!
    То не иска да приеме

    съвестта ми да задреме,

    услужливо да мълчи,

    пред мерзавци да пълзи...
    КОЛКО ДОБРЕ СИ ГО КАЗАЛА САМО...
    А,СПИРКАТА....ЗАБРАВИ Я!
    ТЯ НЯМА КЪДЕ ДА ИЗБЯГА...ЩЕ СЛЕЗНЕМ ВСИЧКИ!!!
    ОТ ВЛАКА НА ЖИВОТА!
  • Вярно, съдбовна тайна!
    Много мъдър стих!
Предложения
: ??:??