Съдбовна тайна
СЪДБОВНА ТАЙНА
Докога ще бъда тук?!
Докога?! Съдбовна тайна.
Следвам бавно своя път,
чака спирката незнайна.
И добре, и зле живях...
Падах, ставах и мечтах.
Всичко в мен се промени,
но сърцето - не! Уви!
То не иска да приеме
съвестта ми да задреме,
услужливо да мълчи,
пред мерзавци да пълзи...
Казват, прошката лекува,
ала болката будува.
И пътува все със мен
в днешния ми труден ден.
С мен към спирката незнайна.
Докога?! Съдбовна тайна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Велчева Всички права запазени
