28 oct 2011, 21:10

Съдница

  Poesía » Otra
507 0 0

 

Будна моя съвест, съднице най-строга,

искам днес да чуя

твоята присъда.

Знам, че отговор ще давам и пред Бога,

но и с теб на чисто искам аз да бъда.

 

Да отсъдиш, толкоз много ли съм грешна?

Исках все добро

на другите да правя,

но добро комай мен никога не срещна.

Раните от тях пък искам да забравя.

 

Всичко мое на везните си да сложиш,

да направиш

свойта равносметка точна.

Грешките неволни да простиш, ти можеш.

Аз пред теб да отговарям ще започна.

 

Тъй спокойствие душевно ще намеря

и пред Онзи съд от страх не ще треперя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...