28 oct 2011, 21:10

Съдница

  Poesía » Otra
506 0 0

 

Будна моя съвест, съднице най-строга,

искам днес да чуя

твоята присъда.

Знам, че отговор ще давам и пред Бога,

но и с теб на чисто искам аз да бъда.

 

Да отсъдиш, толкоз много ли съм грешна?

Исках все добро

на другите да правя,

но добро комай мен никога не срещна.

Раните от тях пък искам да забравя.

 

Всичко мое на везните си да сложиш,

да направиш

свойта равносметка точна.

Грешките неволни да простиш, ти можеш.

Аз пред теб да отговарям ще започна.

 

Тъй спокойствие душевно ще намеря

и пред Онзи съд от страх не ще треперя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...