28.10.2011 г., 21:10

Съдница

501 0 0

 

Будна моя съвест, съднице най-строга,

искам днес да чуя

твоята присъда.

Знам, че отговор ще давам и пред Бога,

но и с теб на чисто искам аз да бъда.

 

Да отсъдиш, толкоз много ли съм грешна?

Исках все добро

на другите да правя,

но добро комай мен никога не срещна.

Раните от тях пък искам да забравя.

 

Всичко мое на везните си да сложиш,

да направиш

свойта равносметка точна.

Грешките неволни да простиш, ти можеш.

Аз пред теб да отговарям ще започна.

 

Тъй спокойствие душевно ще намеря

и пред Онзи съд от страх не ще треперя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...