Будна моя съвест, съднице най-строга,

искам днес да чуя

твоята присъда.

Знам, че отговор ще давам и пред Бога,

но и с теб на чисто искам аз да бъда.

Да отсъдиш, толкоз много ли съм грешна?

Исках все добро

на другите да правя,

но добро комай мен никога не срещна.

Раните от тях пък искам да забравя.

Всичко мое на везните си да сложиш,

да направиш

свойта равносметка точна.

Грешките неволни да простиш, ти можеш.

Аз пред теб да отговарям ще започна.

Тъй спокойствие душевно ще намеря

и пред Онзи съд от страх не ще треперя.