28.10.2011 г., 21:10

Съдница

504 0 0

 

Будна моя съвест, съднице най-строга,

искам днес да чуя

твоята присъда.

Знам, че отговор ще давам и пред Бога,

но и с теб на чисто искам аз да бъда.

 

Да отсъдиш, толкоз много ли съм грешна?

Исках все добро

на другите да правя,

но добро комай мен никога не срещна.

Раните от тях пък искам да забравя.

 

Всичко мое на везните си да сложиш,

да направиш

свойта равносметка точна.

Грешките неволни да простиш, ти можеш.

Аз пред теб да отговарям ще започна.

 

Тъй спокойствие душевно ще намеря

и пред Онзи съд от страх не ще треперя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...