18 ago 2020, 10:15

Съдникът

775 7 19

И докато времето едно отмива,
друго под сурдинка укрива,
а трето някъде заравя,
пречистени и oкрилени,
напред вървим с утехата,
че всичко е до време...

Но никога то не заспива,
и пази всичко във архива!
На показ - ризите кирливи,
когато не очакваш, ще извади:
да те въздигне в небесата,
или пък срине със земята.

Има то хиляди похвати
дълбоко къта болки стари,
нечаквано с душ леден те попари,
или с вина отвътре те изгаря,
и камъни душевни мята.
От съдника си не е избягал никой...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • Направо си е Десятка!👌
  • Подкрепям заглавието и аз, Пепс
  • Ангелче, Стойчо значи нацелила съм и заглавието, и раздела бл
  • Понякога вечер трудно заспивам:мъчи ме съвестта-колко недолюбени момичета пропуснах!🙏
    Стихотворението притежава всички достойнства и качества за един сънуван, но нереализиран стремеж да сме пречисти,ама сме родени да грешим и да сме виновни!
    Другото е библейска митология!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...