Съдникът
И докато времето едно отмива,
друго под сурдинка укрива,
а трето някъде заравя,
пречистени и oкрилени,
напред вървим с утехата,
че всичко е до време...
Но никога то не заспива,
и пази всичко във архива!
На показ - ризите кирливи,
когато не очакваш, ще извади:
да те въздигне в небесата,
или пък срине със земята.
Има то хиляди похвати
дълбоко къта болки стари,
нечаквано с душ леден те попари,
или с вина отвътре те изгаря,
и камъни душевни мята.
От съдника си не е избягал никой...
© П Антонова All rights reserved.
