4 sept 2022, 15:12  

Съгласно тълпата

  Poesía » Otra
739 8 30

Коварна съм. Безлика. Безпардонна.

И нямам чувства. Имам интерес.

Не ти прощавам. Хич не съм и склонна.

Играя си с нивото ти на стрес.

 

Понеже съм тълпа… поднасям клюки –

говоря си с жена ти всеки ден.

И на любовница, Петров, не случи!

Но с тъща си ще бъдеш откровен…

 

Усещаш ли усмивката на шефа –

за пенсия изобщо не мисли…

А те, Малдивите, са 'баси кефа,

но ти си, брат ми, онзи без пари.

 

На кръвното не можеш да разчиташ.

За него, виж, се грижи новинар.

За камъка огромен си магнитът.

И ще го носиш, обещавам, с чар.

 

Понеже сме тълпата, дето влачиш,

учудващо, Петров, си още жив…

като Атлас си предполагам, значи,       

но в случая кръщавам те… Сизиф!

 

Жени Иванова

 

Забележка: Петров е събирателен образ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, благодаря ти за изненадата. Този стих отдавна отмина и не вярвах, че някой ще спре при него и затова казаното от теб толкова ме зарадва.
  • Разбира се. Не съм мислил за това. Що се отнася до символите, това е плюс 5 звезди за това стихотворение.
  • Сенилга, стихотворението си е е мое, не е пародия на чужд стих. Мое е. Права си, трябва да е в раздел "Сатира", но в опциите на сайта няма сатира и затова "Пародии" ми се стори приемлива възможност. Благодаря ти, ще поправя това с раздел "Други". Не разбрах символите под коментара ти... Извън това, надявам се да си добре.
  • Интересно стихотворение, но защо е класифицирано като пародия, а не е посочено на кой автор е създадена пародията? Това е по-скоро просто сатира.
    + *****
  • Георги, благодаря ти... Всеки има свой, да. Ако случайно няма... ще се намери кой да му "дари" един.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...