4 sept 2022, 15:12  

Съгласно тълпата

  Poesía » Otra
733 8 30

Коварна съм. Безлика. Безпардонна.

И нямам чувства. Имам интерес.

Не ти прощавам. Хич не съм и склонна.

Играя си с нивото ти на стрес.

 

Понеже съм тълпа… поднасям клюки –

говоря си с жена ти всеки ден.

И на любовница, Петров, не случи!

Но с тъща си ще бъдеш откровен…

 

Усещаш ли усмивката на шефа –

за пенсия изобщо не мисли…

А те, Малдивите, са 'баси кефа,

но ти си, брат ми, онзи без пари.

 

На кръвното не можеш да разчиташ.

За него, виж, се грижи новинар.

За камъка огромен си магнитът.

И ще го носиш, обещавам, с чар.

 

Понеже сме тълпата, дето влачиш,

учудващо, Петров, си още жив…

като Атлас си предполагам, значи,       

но в случая кръщавам те… Сизиф!

 

Жени Иванова

 

Забележка: Петров е събирателен образ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, благодаря ти за изненадата. Този стих отдавна отмина и не вярвах, че някой ще спре при него и затова казаното от теб толкова ме зарадва.
  • Разбира се. Не съм мислил за това. Що се отнася до символите, това е плюс 5 звезди за това стихотворение.
  • Сенилга, стихотворението си е е мое, не е пародия на чужд стих. Мое е. Права си, трябва да е в раздел "Сатира", но в опциите на сайта няма сатира и затова "Пародии" ми се стори приемлива възможност. Благодаря ти, ще поправя това с раздел "Други". Не разбрах символите под коментара ти... Извън това, надявам се да си добре.
  • Интересно стихотворение, но защо е класифицирано като пародия, а не е посочено на кой автор е създадена пародията? Това е по-скоро просто сатира.
    + *****
  • Георги, благодаря ти... Всеки има свой, да. Ако случайно няма... ще се намери кой да му "дари" един.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...