Sep 4, 2022, 3:12 PM  

Съгласно тълпата

  Poetry » Other
729 8 30

Коварна съм. Безлика. Безпардонна.

И нямам чувства. Имам интерес.

Не ти прощавам. Хич не съм и склонна.

Играя си с нивото ти на стрес.

 

Понеже съм тълпа… поднасям клюки –

говоря си с жена ти всеки ден.

И на любовница, Петров, не случи!

Но с тъща си ще бъдеш откровен…

 

Усещаш ли усмивката на шефа –

за пенсия изобщо не мисли…

А те, Малдивите, са 'баси кефа,

но ти си, брат ми, онзи без пари.

 

На кръвното не можеш да разчиташ.

За него, виж, се грижи новинар.

За камъка огромен си магнитът.

И ще го носиш, обещавам, с чар.

 

Понеже сме тълпата, дето влачиш,

учудващо, Петров, си още жив…

като Атлас си предполагам, значи,       

но в случая кръщавам те… Сизиф!

 

Жени Иванова

 

Забележка: Петров е събирателен образ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

  • О, благодаря ти за изненадата. Този стих отдавна отмина и не вярвах, че някой ще спре при него и затова казаното от теб толкова ме зарадва.
  • Разбира се. Не съм мислил за това. Що се отнася до символите, това е плюс 5 звезди за това стихотворение.
  • Сенилга, стихотворението си е е мое, не е пародия на чужд стих. Мое е. Права си, трябва да е в раздел "Сатира", но в опциите на сайта няма сатира и затова "Пародии" ми се стори приемлива възможност. Благодаря ти, ще поправя това с раздел "Други". Не разбрах символите под коментара ти... Извън това, надявам се да си добре.
  • Интересно стихотворение, но защо е класифицирано като пародия, а не е посочено на кой автор е създадена пародията? Това е по-скоро просто сатира.
    + *****
  • Георги, благодаря ти... Всеки има свой, да. Ако случайно няма... ще се намери кой да му "дари" един.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...