25 ene 2014, 23:39  

Съгласуване на глаголните времена

1.3K 0 0

Съгласуване на глаголните времена

 

Какво остана в общия обяд?

Парче от плод, огризка...

Следи от вино, недокоснат

хляб, трохи от тоя времеяд,

от който се изплашихме

и който, без да искаме,

опитомихме.

 

Измислихме си богове,

любящи, плътски, зрими!

Но нощната орисница без такт

повлече чехли, пеньоар от битовизми

и с нея се омете радостта

душите да увековечим

завинаги!

 

Жадувахме ливади и полета

и всичките и „да”, и „не”,

с които без халка ни съюзиха

сезонните бродяги ветрове...

Кълняхме до червено залеза,

а утрото - бронзираше желание

до гроб да сме!

 

Сега го знам – аористът бе миг!

А в дребнотемието днес  

полуатлетът Карлсон е

еснаф от номер 5, 

в мансардата под покрива, 

и с Ема са плетачи на фантазии

на петдесет.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...