25.01.2014 г., 23:39  

Съгласуване на глаголните времена

1.3K 0 0

Съгласуване на глаголните времена

 

Какво остана в общия обяд?

Парче от плод, огризка...

Следи от вино, недокоснат

хляб, трохи от тоя времеяд,

от който се изплашихме

и който, без да искаме,

опитомихме.

 

Измислихме си богове,

любящи, плътски, зрими!

Но нощната орисница без такт

повлече чехли, пеньоар от битовизми

и с нея се омете радостта

душите да увековечим

завинаги!

 

Жадувахме ливади и полета

и всичките и „да”, и „не”,

с които без халка ни съюзиха

сезонните бродяги ветрове...

Кълняхме до червено залеза,

а утрото - бронзираше желание

до гроб да сме!

 

Сега го знам – аористът бе миг!

А в дребнотемието днес  

полуатлетът Карлсон е

еснаф от номер 5, 

в мансардата под покрива, 

и с Ема са плетачи на фантазии

на петдесет.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...