25 янв. 2014 г., 23:39  

Съгласуване на глаголните времена

1.3K 0 0

Съгласуване на глаголните времена

 

Какво остана в общия обяд?

Парче от плод, огризка...

Следи от вино, недокоснат

хляб, трохи от тоя времеяд,

от който се изплашихме

и който, без да искаме,

опитомихме.

 

Измислихме си богове,

любящи, плътски, зрими!

Но нощната орисница без такт

повлече чехли, пеньоар от битовизми

и с нея се омете радостта

душите да увековечим

завинаги!

 

Жадувахме ливади и полета

и всичките и „да”, и „не”,

с които без халка ни съюзиха

сезонните бродяги ветрове...

Кълняхме до червено залеза,

а утрото - бронзираше желание

до гроб да сме!

 

Сега го знам – аористът бе миг!

А в дребнотемието днес  

полуатлетът Карлсон е

еснаф от номер 5, 

в мансардата под покрива, 

и с Ема са плетачи на фантазии

на петдесет.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...