25 янв. 2014 г., 23:39  

Съгласуване на глаголните времена

1.3K 0 0

Съгласуване на глаголните времена

 

Какво остана в общия обяд?

Парче от плод, огризка...

Следи от вино, недокоснат

хляб, трохи от тоя времеяд,

от който се изплашихме

и който, без да искаме,

опитомихме.

 

Измислихме си богове,

любящи, плътски, зрими!

Но нощната орисница без такт

повлече чехли, пеньоар от битовизми

и с нея се омете радостта

душите да увековечим

завинаги!

 

Жадувахме ливади и полета

и всичките и „да”, и „не”,

с които без халка ни съюзиха

сезонните бродяги ветрове...

Кълняхме до червено залеза,

а утрото - бронзираше желание

до гроб да сме!

 

Сега го знам – аористът бе миг!

А в дребнотемието днес  

полуатлетът Карлсон е

еснаф от номер 5, 

в мансардата под покрива, 

и с Ема са плетачи на фантазии

на петдесет.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...