Съгласуване на глаголните времена

Какво остана в общия обяд?

Парче от плод, огризка...

Следи от вино, недокоснат

хляб, трохи от тоя времеяд,

от който се изплашихме

и който, без да искаме,

опитомихме.

Измислихме си богове,

любящи, плътски, зрими!

Но нощната орисница без такт

повлече чехли, пеньоар от битовизми

и с нея се омете радостта

душите да увековечим

завинаги!

Жадувахме ливади и полета

и всичките и „да”, и „не”,

с които без халка ни съюзиха

сезонните бродяги ветрове...

Кълняхме до червено залеза,

а утрото - бронзираше желание

до гроб да сме!

Сега го знам – аористът бе миг!

А в дребнотемието днес  

полуатлетът Карлсон е

еснаф от номер 5, 

в мансардата под покрива, 

и с Ема са плетачи на фантазии

на петдесет.