СЪЖАЛЯВАМ
До мен сега е пусто мрачно
Досущ като времето – ужасно
Но в ума ми има мисъл тежка
И и тя е мойта лоша грешка
Болно ми е и до този час
Леко тръпнещ скован във мраз
И чудя се как да кажа „съжалявам”
За да чуя думите „обичам те” „прощавам”
С поезия и глупост нараних те
С приказки на глупаво дете
Необмислен фал дълбока грешка
И надявам се тя да бе човешка
Съжалявам аз наистина прости ми
И любовта ти отново повери ми
Мечтая аз за тази прошка
По-ценна дори от диамантена брошка
Мечтая и за твоята целувка
Нежна страстна утринна милувка
Мечтая и за твоята прегръдка
Придружена от онази твоя влюбена усмивка
Желая твойте красиви устни
Като грозде от златно лозе вкусни
Желая аз и твоята любовна реч
Чиято сила може да прегъне даже меч
Искам аз да хвана твоята ръка
Даваща спокойствие като малка плитка блестяща река
Искам пак да легна аз в леглото с теб
Това легло което правиш сладко като мед
Мисля си за мигове безмълвни
С любов целувки нежност пълни
Мисля си колко много искам
Отново в себе си да те притискам
Мечтая да за теб любима
Желая те аз лудо в нощи страстни
Искам да моята ръка – твоята да има
И мисля аз за твоите очи прекрасни
И ох аз моля те прости ми
Позволи ми силно тебе да прегърна
Радост във живота отново ти вдъхни ми
И шанса твойто щастие аз да върна
© Николай Даскалов Todos los derechos reservados