Защо живеем с мечти за невъзможното
и бури си измисляме сами?
Защо страдаме за нещо неизпитано
и чувството забулваме в мъгли?
Защо когато видим, че щастлив е някой
с онова, от което съдбата ни лиши,
сърцата ни се свиват в жалост
и в завист буен огън ги гори?
Защо когато любовта не ни спохожда,
наричаме влюбените луди глави
и дълбоко в сърцата си крием,
че това са нашите съкровени мечти?