Oct 19, 2007, 12:23 AM

Съкровени мечти

  Poetry
1.7K 0 3
Защо живеем с мечти за невъзможното
и бури си измисляме сами?
Защо страдаме за нещо неизпитано
и чувството забулваме в мъгли?

Защо когато видим, че щастлив е някой
с онова, от което съдбата ни лиши,
сърцата ни се свиват в жалост
и в завист буен огън ги гори?

Защо когато любовта не ни спохожда,
наричаме влюбените луди глави
и  дълбоко в сърцата си крием,
че това са нашите съкровени мечти?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...