22 dic 2006, 20:38

Съкровено

  Poesía
742 0 4
Съкровено

„Всеки светъл квадрат
крие свой малък свят...”

Избледнява нощта -
дава път на деня
да залее със цвят
тази наша Земя.
Полудяла във валс
сред космичния прах
плува синя, добра...
Най-сама на света?
Не сама, не сама –
рожби ражда плътта...

Светло търсим, дори
сянка щом пропълзи
и покрие следи,
а пък тя се върти...
И тогава сами
се запалват звезди
тук при нас, през стени
милиарди очи
във квадрати – съдби,
обич, смях и сълзи...

Ех, да може сега
всеки, късче душа,
да си има подслон,
свое кътче, свой дом...
И когато навън
стане тъмно и сън
натежи, а от студ
сняг и път зазвънят,
да сме в топлия свят
на просветващ квадрат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...