22 дек. 2006 г., 20:38

Съкровено

744 0 4
Съкровено

„Всеки светъл квадрат
крие свой малък свят...”

Избледнява нощта -
дава път на деня
да залее със цвят
тази наша Земя.
Полудяла във валс
сред космичния прах
плува синя, добра...
Най-сама на света?
Не сама, не сама –
рожби ражда плътта...

Светло търсим, дори
сянка щом пропълзи
и покрие следи,
а пък тя се върти...
И тогава сами
се запалват звезди
тук при нас, през стени
милиарди очи
във квадрати – съдби,
обич, смях и сълзи...

Ех, да може сега
всеки, късче душа,
да си има подслон,
свое кътче, свой дом...
И когато навън
стане тъмно и сън
натежи, а от студ
сняг и път зазвънят,
да сме в топлия свят
на просветващ квадрат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...